Жълт кантарион при нервност и гнойни рани
Звъниката (Hypericum perforatum) наричана още “ жълт кантарион ” е вид тревисто растение принадлежащо към семейство Звъникови (Hypericaceae). Тази билка е използвана от нашите деди още от древни времена. Знаело се е, че чай от нея помага при болки в стомаха и успокоява нервите, а накисната в мазнина чудодейно зараства гнойни рани!
Жълт кантарион ще намерите в цялата страна, обикновено от 1000 до 2000 метра надморска височина по сухи тревисти места, хълмове, храсталаци, посеви или край пътища.
С какво ще ни помогне?
Билката е известна със своето противовъзпалително и спазмолитично действие. То се дължи частично от наличието на растителните вещества хиперицин и псевдохиперицин. Те успокояват лигавицата на устата, стомаха и червата. Оказват спазмолитично действие на гладката мускулатура, жлъчните пътища, червата, кръвоносните съдове и уретерите.
Жълтият кантарион укрепва и тонизира стените на кръвоносните съдове. Наличието на хиперицин обяснява фотосенсибилизиращото действие на дрогата. Звъниката тонизира нервната система при неврогенни депресивни състояния, потиснатост и страхова невроза.
Антимикробните качества на билката се дължат от съдържащите се фитонциди, които са активни по отношение на голям брой микроорганизми. Дрогата намира успешно приложение под формата на маслен извлек или СО2 екстракт при лечение на язви, изгаряния и трудно зарастващи рани.
Как да разпознаем растението?
Стъблото на растението е до 60 см високо, обло, с две надлъжни ребра, голо, а към върха е срещуположно разклонено. Листата са овално продълговати, срещуположни, седящи, дълги от 1 до 3 см. Когато ги погледнете срещу светлината ще видите как листата са сякаш надупчени (перфорирани) поради големите вместилища с етерично масло намиращи се в мезофила на листа. Цветовете са едри, разположени в метличести съцветия, а венчелистчетата са златножълти, 5 на брой, почти двойно по-дълги от чашката.
Как и кога да берем жълт кантарион?
Събират се стръкове от юни до август в началото на цъфтеж или по време на цъфтеж. Отрязват се връхните стръкове и то само облистените, на около 20 сантиметра от върха. Не се берат дебелите необлистени части, както и повредените и прецъфтели стъбла. Брането трябва да става непременно в сухо и по възможност слънчево време!
Как се суши и съхранява?
Събраните стръкове се сушат в проветриви помещения, като се навързват на китки, които се окачват на опънат тел или канап. Миризмата на сухата билка е приятна, слабо балсамична, а вкусът е тръпчиво-горчив.
Може да разпознаете старата билка по това, че цветовете й са загубили ясножълтото си обагряне и са получили червеникав оттенък, какъвто добиват останалите части на стъблото. Препоръчително е да съхранявате сушената билка в проветриви и полутъмни помещения в хартиени опаковки.