Знаете ли, че древните римляни са използвали лавандулата като основна билка в баните си? Неслучайно името й от латински „lavare“, означава „къпя се“.
Най-ранното регистрирано използване на лавандула датира от Древен Египет. Там маслото извлечено от лавандулата играе важна роля в процеса на мумифициране.
По-късно лавандулата се превръща във важна добавка за вана в няколко региона, включително Персия, Древна Гърция и Рим. Тези култури вярват, че лавандулата помага за пречистване на тялото и ума.
За какво да използваме билката?
Лавандулата е известна като ароматично и ценно медоносно растение още от древността. Тя е една от най-използваните билки в българската народна медицина.
Широкото ѝ приложение се дължи на високото съдържание на етерично масло, което се извлича от цветовете (0,8 – 1,5 %). Маслото намира употреба в парфюмерията, козметиката, във фармацевтичните продукти, в хранително-вкусовата промишленост, за производството на бои, лакове и др.
Лавандуловите цветовете са чудесно инсектицидно средство помагащи в борбата с дрешния молец. Използват се за направата на чай и като подправка в кулинарията.
С какво ще ни помогне?
В днешно време лавандулата е една от най-често срещаните съставки в козметиката. Билката е подходяща за употреба и от най-чувствителната кожа. Това е едно от малкото растения използвани в козметични продукти за бебета.
Използвана във ваната лавандулата отпуска напрегнатите мускули и тонизира цялостно организма. Нежният й аромат успокоява нервния ум и подсилва нервната система.
Лавандулата има нервноуспокоително, противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо и ободряващо действие. Използва се при нервни заболявания, безсъние, главоболие, стомашни неразположения, колики, газове, ревматизъм, невралгии, кожни обриви, екземи, възпаления и др.
Какво съдържа лавандулата?
Билката е богата на етерично масло в състава на което влиза линалилацетат, линалоол, гераниол и др. Освен етерично масло билката съдържа дъбилни и горчиви вещества, гликозиди, сапонини, минерални соли, органични киселини и други.
Как да разпознаем растението?
Растението има силно развита коренова система, което обуслава противоерозионното действие на културата. Стъблата са много, образуват туфи, като в долната част са вдървени. Листата са приседнали, срещуположни, сивобелезникави и ще забележите, че през зимата не окапват. Цветовете могат да бъдат сини, тъмновиолетови, бели или бледорозови. Тичинките са 4 с жълти прашници, а ароматът е характерен за растението.
Как се събира и суши?
Ожънват се цветоносните стъбла по време на цъфтеж в сухо, тихо и ясно време. Ожънатият материал не бива да се притъпква, за да не се запари, измачка и орони. Билката се суши на китчици закачени в проветриви помещения или разстлани върху постелки.